Местоположение:
В естествената си среда японските кленове растат под короните на големите дървета. Всеки клен би се чувствал добре, ако по обед е засенчен от сянката на дърво или стена.
Съчетанието от слънце и сянка помага на червените кленове да задържат цветовете на листата си целогодишно.
Въпреки, че всички червени кленове могат да растат и на пълно слънце, то листата им често от червени стават бронзово червено-зелени след юли месец. Ако са през повечето време на сянка, ефекта е същия. Слънце до обяд, сянка след обед е най доброто местоположение.
Първите две-три години е нормално листенцата да прогарят през август и спетември, докато корените се развият и растението си „намери мястото“
Засаждане:
При засаждане, не засаждайте по дълбоко отколкото е било растението. Кленовете са с плитка коренова система, която се нуждае от кислород.
Мулчирането помага за по бавно изпааряване на влагата през горещите месеци и осигурява достъпа на кислород до корените.
Въпреки, че киселата почва им оказва благотворно влияние, кленовете са толерантни и не толкова взискателни както рододендроните, магнолиите и боровинките и си растат нормално и в алкални почви.
Често растенията пристигащи в конетйнер са със силно увити корени.
Преди засаждане премахнете крайните и стърчащи завити корени.
Не засаждайте по дълбоко, отколкото растението е било в саксията
За кленовете е нормално част от корените да са над повърхноста. Това е добър признак за жизненост. Ако са заровени много дълбоко има риск след години стъблото да загние от основата.
Понякога се случва корен да се увие около централното стъбло. Най често това е причинено от дълго отглеждане в малък размер саксия.
В такива случаи е добре да се изреже, понеже след години този корен може да причини притискане на главното стъбло поради невъзможност да расте на широчина .
Поливане:
Въпреки, че кленовете обичат влагата, те не обичат корените им да са изцяло потопени във вода.
При преполиване в горещите месеци корените загниват и листата започват да съхнат. Препоръчва се от юли до септември поливане през първата година не по вече от два три пъти седмично, а ако са в саксии, само когато саксията е олекнала при повдигане или когато не усетите влага на 5 см дълбочина.
Грижи при отглеждане в контейнер: В градинска почва не се препоръчва да се отглеждат, понеже пръстта става на буци в горещото или на кал при поливане. Субстратът трябва да задържа въздушна влага около корените, без риск да се задържи вода. Преоводняването е фатално само в горещите месеци. За да се избегне това се използват различни смеси, като най лесната и достъпна е смес от торф(едра фракция) + перлит или борови кори(субстрат за орхидеи) съотношение 4:1
Недостатъкът на такъв субстрат е, че е беден на хранителни вещества и е нужно да се тори допълнително. Най добре е бавно действаща тор веднъж приложена през пролетта. Такава смес е добре да се ползва не по вече от 2 – 3 години, понеже се саморазлага с времето, губейки дренажните си свойства.
Ако кленът е престоял 1- 2 години в 3 л саксия, следващият размер трябва да е 5 или 7 л. Ако се сложи по голям размер, е трудно да се контролира поливането на големия обем . И така всяка година или две, се сменят саксиите с по голям размер, като това се прави есента след листопад, Растението се вади и корените се измиват и разпъват, орязват се до 1/2 или 1/3 и се слагат в новия размер с новия субстрат. Когато след години достигнете голям размер в голяма саксия, вече може да се поддържат в нея постоянно само с подрязване на корените есента, смяна на субстрата и торене през пролетта.
Торене:
Ако почвата ви е нормална, няма нужда от допълнително торене.
При контейнерно отглеждане се препоръчва торене с половин доза от препоръчваната.
Болести:
Като цяло кленовете са безпроблемни растения.
Болестите които могат да се окажат опасни са Вертицилийното повяхване, при което листенцата почват да се навиват по краищата на клонките и да съхнат.
Другото по често срещано заболяване е причинено от Pseudomonas syringae, бактерии които навлизат през механични рани в растението.
Обикновено на част от стъблото се появява черно петно което постепенно обхваща клонката и по късно над този черен пръстен всичко изсъхва.
Ако се забележи рано е възможно да се стопира с каша направена от спирт и купроцин, с която се намазва черното петно и се увива с найлонка .
Понякога при дълъг влажен сезон може да се появят слънчеви или бактериални петна по листата, но като цяло, не са фатални за растението.
*при моя над 10 годишен опит, досега единствено Pseudomonas syringae се е появявала през пролетта на частични растения(черно петно по стъблото). Профилактично срещу Псевдомонията се препоръчва два пъти пръскане с меден препарат, есента след листопад и при топъл ден над 15 градуса през януари – февруари.
Често задавани въпроси:
Може ли да се отглеждат като стайни растения?
– кленовете са горски дървета и храсти и като такива те имат нужда от студен зимен период, през който да си починат.
Кога е най добре да се засади ?
– ако е в контейнер, по всяко време на годината, но аз избягвам да засаждам от юли до септември, понеже трябва да се поливат редовно , а земята е суха по това време . По добре е да си остане в контейнера до есента . Иначе, от октомври до юни е идеалното време за засаждане. Колкото по рано, толкова по добре.
Ще измръзне ли през зимата?
– надземната част на клена( стъбло и клонки) издържат до минус 30 . Корените изържат до минус 8 градуса.
Ако се наложи растението ви да презимува на открито в саксия, погрижете се да я заровите в земята.
Случва се често през пролетта да откриете изсъхнали върхове на клонки, това е нормално, особено ако е било силно наторявано, клонките са растели до късна есен и не са могли да се вдървенят.
По клена растат зелени листа, различни от характерните за сорта !
-кленовете които предлагаме са облагородени (присадени) върху семенни растения (подложки) и първите години често пъти листа избиват под мястото на присаждане. Такива листа е необходима да се премахват веднага, за да не надраснат и задушат облагородената част.
